Червените ядра на средния мозък: структура, функция и особености

От часовете по биология знаем, че малкият мозък е отговорен за координацията на движенията. Но в човешкия мозък има две системи, които отговарят за контрола на движението. Те са взаимосвързани и работят заедно. Първата система е пирамидалната система. Той контролира произволни движения. Вторият е екстрапирамидният. Той съдържа червените ядра.

Физиология

Червените ядра са резултат от голямо струпване на неврони по дължината на средния мозък. Те са червени на цвят, защото невроните съдържат голям брой капиляри и жлезисто вещество. Ядрата се състоят от две части:

1. Малоцелуларни . В тази част се намира началото на червено-ядрения олигарен тракт. Тази част започва да се развива в мозъка като следствие от факта, че човекът започва да се движи активно по два крайника. С течение на хилядолетията тя се развива все повече и повече.
2. Голямоклетъчен. В тази част се намира началото на руброспиналния тракт. Тази част винаги е била с древния човек. По същество това е двигателният център.

чрез връзките между червените ядра и малкия мозък екстрапирамидната система влияе на всички скелетни мускули. Освен това те имат проекции към ядрата на гръбначния мозък.

Функции на червеното ядро

Тяхната основна функция е да осигуряват комуникацията и предаването на информация от малкия мозък и мозъка, по-конкретно неговата кора, към всички основни структури. В известен смисъл това може да се нарече регулиране на несъзнателните автоматични движения. В допълнение към основната си функция червените ядра изпълняват и други също толкова важни задачи:

• Осигуряване на отворен път между екстрапирамидната система и гръбначния мозък.
• Поддържане на активността на всички скелетни мускули на тялото.
• Координация на движенията с малкия мозък.
• Контрол на автоматични движения, например промяна на положението на тялото по време на сън.

Роля на червените ядра

Тяхната роля е да гарантират, че еферентните сигнали се придвижват от самото ядро до други неврони по специален път. След успешното предаване на сигнала двигателните мускули на крайниците получават цялата необходима информация. Посредством специален тракт червените ядра спомагат за инициирането на активни двигателни неврони, а невроните помагат и за регулирането на двигателните способности на гръбначния мозък.

Но какво се случва, ако този път е увреден?? След прекъсване на връзките с червеното ядро на средния мозък започват да се развиват следните синдроми, които в повечето случаи водят до смърт.

Аномалии при разстройството

Всичко започна, когато науката е описан Тежко мускулно напрежение при животни. Напрежението се създава чрез прекъсване на връзките на червеното ядро. Този срив се нарича децеребрална ригидност. Изводът, който се налага от това наблюдение, е, че загубата на комуникация между червеното ядро и вестибуларното ядро предизвиква изключително напрежение в скелетната мускулатура, мускулите на крайниците, както и мускулите на шията и гърба.

Горепосочените мускули се характеризират със способността си да се противопоставят на земното притегляне, така че се стигна до заключението, че това развитие е свързано с вестибуларната система. Както се оказа по-късно, вестибуларното ядро Deuterus е способно да задейства моторни неврони на екстензорите. Активността на тези неврони се забавя значително от червените ядра и ядрото на Дьотерт.

Оказва се, че активната работа на мускулите е резултат от съвместната работа на целия комплекс. При хората децеребрационната ригидност се появява в резултат на черепно-мозъчни травми. С това явление можете да се сблъскате и след инсулт. Трябва да сте наясно, че това състояние е лош знак. Можете да разберете дали е налице по следните признаци:

• Ръцете са изправени, разтворени настрани;
• ръцете са с длани нагоре;
• всички пръсти са стиснати, с изключение на палците;
• краката са изпънати и сгънати заедно;
• краката са изпънати;
• Пръстите на краката са стиснати;
• Челюстите са плътно притиснати една към друга.

Нараняванията, тежките инфекциозни заболявания, всички видове увреждания на вътрешните органи, включително на мозъка, както и туморните процеси и агресията на имунната система водят до смущения на мозъка. Така при нарушаване на връзките на червеното ядро може да се появи децеребрална ригидност, както и нарушения на мускулите на очната ябълка и клепачите, като последните са по-лесната реакция на организма към нарушаването на връзките.

Синдром на Клод

През 1912 г., когато известният трансатлантически лайнер катастрофира "Титаник", и е открита първата линия на метрото в Хамбург, Анри Клод за първи път описва синдрома, който е наречен на името на откривателя. Синдромът на Клод се причинява от увреждане на долното червено ядро, влакната от малкия мозък към таламуса, както и на окуломоторния нерв.

След поражението мускулите на клепачите на пациента спират да работят и се спускат надолу или единият клепач пада надолу от страната, където е възникнал проблемът. Налице е и разширение на зеницата, разминаващ се страбизъм. Наблюдава се слабост в тялото и треперене на ръцете.

Синдромът на Клод се причинява от увреждане на долното червено ядро, през което преминава нервното коренче III. Освен това денто-рубралните връзки, преминаващи през горната част на малкия мозък. Когато тези важни връзки са нарушени, човек започва да изпитва интензивно треперене, хемиатаксия, мускулна хипотония.

Синдром на Бенедикт

Австрийският лекар Мориц Бенедикт описва състоянието през 1889 г. и поведението му При лезии на червените ядра. В своите трудове той пише, че след на такова разстройство Комуникацията между структурата на окуломоторния нерв и малкия мозък е прекратена.

Наблюдението на лекаря е, че зеницата на пациента се разширява от засегнатата страна, а от противоположната страна започва силен тремор. Освен това пациентът започва да прави хаотични, непоследователни и извиващи се движения с крайниците си.

Именно тези наблюдения са в основата на синдрома на Бенедикт. Синдромът на Бенедикт се проявява при засягане на средния мозък на нивото на червеното ядро и на церебеларно-церебеларния път. Съчетава парализа на окуломоторния нерв и тремор на лицето от противоположната страна.