Видове и съдържание на небрежността като форма на вина в наказателното право

Небрежността като форма на вина е психическото отношение на гражданина към извършеното от него противоправно деяние, което е обществено опасно. Извършването на незаконно деяние по небрежност води до по-леки санкции, отколкото умишленото деяние. Важно е да се разбере разликата между тези понятия и как да се установи липсата на умисъл от страна на извършителя.

Същност на небрежността като форма на вина

Вината е основната характеристика на всяко престъпление, свързана с неговата субективна страна. Според нормите на първата част на петата Членове от Наказателния кодекс от Наказателния кодекс, лице може да бъде подведено под наказателна отговорност за общественоопасни деяния и техните последици, ако е доказано, че наличието на такива деяния е по вина на гражданин.

Вината се изразява в психическото отношение на извършителя към обективните характеристики на деянието, които се включват в състава на престъплението. Тя се характеризира с наличието на волеви и интелектуален елемент. Това означава, че човек трябва да е наясно с признаците на конкретната ситуация и с възможните последици от действията си и съзнателно да насочва физическите и умствените си усилия към постигане на целите си.

Съставните елементи на вината са интелект (съвест) и воля. Заедно те формират съдържанието психологически аспект вина. Съдържанието на посочените елементи в предмета на конкретно престъпление се определя от конструкцията на състава на всяко престъпление поотделно.

Различното съотношение между волевите и интелектуалните критерии в психиката на гражданина, който извършва престъпление, е в основата на разграничаването на формата на вина (умисъл и небрежност).

Заедно с формата и съдържанието на вината се разглежда и нейната степен. Тази категория е оценъчна категория, тя съдържа количествени характеристики на вината. степента на виновност на дадено лице е израз на мярката за отрицателното отношение на лицето, виновно за дадено престъпление, към основните ценности на обществото.

Определянето му се обуславя от тежестта на вредата, която гражданинът е причинил на обществото. Степента на вината се влияе от субективните и обективните обстоятелства, които характеризират конкретното престъпление. Такива обстоятелства могат да бъдат целите и мотивите на противоправното деяние, личността на извършителя, причините за деянието, условията, при които е извършено престъплението, и условията, при които е извършено престъплението.

Небрежността като форма на вина е по-рядко срещана при извършването на престъпления, отколкото умисълът. Особеностите му са разгледани в член 26 от Наказателния кодекс Член 26 от Наказателния кодекс.

Видове небрежност

Небрежността като форма на вина е характеристика на престъплението, която позволява да се намали отговорността на гражданина за извършеното от него деяние или да се отмени наказанието.

Законът разглежда два вида небрежност: безразсъдство и небрежност. По-лекото от живота мислене се проявява, когато гражданинът предвижда, че неговите действия (или бездействия) могат да доведат до опасни за обществото последици, но самонадеяно очаква да ги предотврати при липса на правилно основания за на този.

Небрежност е налице, когато гражданинът не е предвидил възможността за настъпване на отрицателни последици от своите действия, но е трябвало и е могъл да ги предвиди с необходимата предвидливост и грижа.

И двата вида небрежност имат сходно психологическо и социално съдържание. Това се изразява в небрежност от страна на извършителя при извършване на действие.

Спецификата на безразсъдството

Изразяването на вината под формата на непредпазливост (непредпазливост и небрежност) има различия между тях. лекомислието се изразява в това, че макар да предвижда възможността за възникване на отрицателни последици, човек смята, че може да избегне тяхното възникване или да увеличи влиянието им върху другите хора.

Съществуват някои сходства между небрежността и косвения умисъл. Разликата се състои в това, че в случая на предумисъл му се придава по-определен характер. Също така при непредпазливостта нарушителят се надява сам да предотврати опасните последици, докато при косвения умисъл нарушителят не мисли за тях или съзнателно ги допуска.

Особености на извършването на престъпление по непредпазливост

След като анализираме понятието за вина и видовете и формите (умисъл и непредпазливост), трябва да разгледаме специфичните характеристики на непредпазливите престъпления. Когато престъплението е извършено по непредпазливост, действията на гражданина не са свързани с желанието да причини вреда на някого.

Често той може да бъде небрежен в осъществяването на целите си поради умора, недисциплинираност, разсеяност, невнимание. Общественоопасното деяние все пак е волеви акт.

Когато човек е небрежен в действията си, той може първоначално да е избрал по-предпазлив начин на действие, така че да не настъпят отрицателни последици. Тази възможност произтича от факта, че всеки човек е длъжен да мотивира у себе си подходящо поведение.

Социалното естество на небрежността

Вината, под формата на умисъл или небрежност, е психическото отношение на човека към неговите действия. Тя има социален характер. Задължение на гражданина е да осъзнава, че действията му могат да доведат до негативни последици под формата на вреди за другите, за обществото или за държавата.

Правните разпоредби предвиждат, че лицето трябва и може да предвиди настъпването на опасни за другите последици. Това се изразява в обстоятелството, че извършените от него действия са свързани с неизпълнение на задължение, което му е било наложено.

За да се приложат мерки за отговорност към дадено лице за небрежност като форма на вина, е необходимо да се установи какъв вид задължение е нарушило лицето и в каква форма се е изразило това. Ако полицията проверява дали извършването на определено действие е било част от задълженията на нарушителя, няма да бъдат наложени никакви последствия.

Понятие за невинно извършване на престъпление

В концепцията за небрежността като форма на вина важен аспект е непреднамереното причиняване на вреда. Такъв е случаят, когато при извършването на престъпление лицето не е съзнавало и не е могло да съзнава при съответните обстоятелства, че действията му са потенциално опасни за обществото, поради което не е могло и не е следвало да предвиди последиците им.

Също така осъществяването на намерението да се направи нещо се счита за невинно причиняване на вреда, в която лицето не е предвидило настъпването на някакви последици поради лични психофизиологични особености, нервно-психически претоварвания или поради екстремни (кризисни) условия.

Особености на видовете престъпления, извършени по непредпазливост

След като разгледахме небрежността като форма на вина и нейните видове, си струва да разгледаме особеностите на извършването на престъпленията при всеки вид. Когато престъплението по Наказателния кодекс е извършено непреднамерено, по непредпазливост, се причиняват вреди на други лица или на имущество на трети страни с каквато и да е степен на тежест.

Например, когато шофира моторно превозно средство, водачът превишава ограничението на скоростта с надеждата, че уменията му ще му позволят да избегне негативни ситуации на пътя. В резултат на това превозното средство се сблъсква с пешеходец, като по този начин причинява наранявания на пешеходеца, които се считат за сериозни наранявания.

Ако престъплението е извършено по непредпазливост, лицето извършва престъпление поради собствената си небрежност при извършване на законни действия. Например: медицинска сестра, която дава лекарства на пациент, разбърква флаконите и слага бързодействаща отрова в спринцовката. Това води до смъртта на един гражданин.

Разликата между небрежност и пряк умисъл

Когато изучаваме небрежността като форма на вина и нейните характеристики, е необходимо да разгледаме разликата между небрежност и умисъл. Първата форма на вина се характеризира с това, че според закона лицето не осъзнава, че деянието му може да доведе до опасни за обществото последици.

Небрежността не означава, че извършителят има положително отношение към последиците (или не ги предвижда, или смята, че ще ги отстрани).

Престъпленията, извършени по небрежност, имат съществен елемент. Престъплението се счита за извършено от момента на настъпване на последиците. Ако тези последици не настъпят, наказателна отговорност няма място.

Разграничението между лекомислие и небрежност и непряк умисъл

Небрежността като форма на вина (в частност лекомислие) се различава от косвения умисъл по следните критерии за волеви и интелектуален момент:

1. лекомислие означава, че човек не осъзнава, че действията му са обществено опасни. Косвеното намерение предполага, че гражданинът действително съзнава, че действието му може да застраши други хора.
2. В случай на непредпазливост осъзнаването на негативните последици има абстрактен характер, а в случай на непряк умисъл - реален.
3. Нагласите за волево поведение се диференцират според следните критерии. В случай на безразсъдство гражданинът има активна позиция, която се изразява в предотвратяване на негативните последици, докато при намерението от косвен тип - пасивна, тъй като човек не полага усилия за тяхното отстраняване.

Вината по непредпазливост под формата на небрежност се изразява в това, че дадено лице може да действа по обикновен начин, който може да доведе до кризисна ситуация, и лицето ще бъде признато за виновно за това. Например, когато гражданин е пушил в апартамент и незагасена цигара е довела до пожар в жилището.

Когато е налице небрежност, гражданинът бездейства или действа, без да осъзнава социалния характер на действията си и без да мисли, че те могат да предизвикат отрицателни последици.

В случай на небрежност лицето с волево отношение не действа по отношение на общественоопасните последици, когато те настъпят. Той или тя не иска те да се случат (както в случая на пряк умисъл), не очаква те да се случат (както в случая на косвен умисъл) и не очаква да ги предотврати самостоятелно (както в случая на непредпазливост).

В ситуации, в които е налице небрежност, волята и съвестта на гражданина са неактивни. Ако обаче поведението на лицето е довело до отрицателни последици, които то е могло и е трябвало да предвиди, то ще бъде признато за виновно за престъплението по силата на член 26 от Наказателния кодекс.

Когато едно лице е небрежно, то носи отговорност само за последиците, които са пряк резултат от небрежното му поведение, а не за всички последици, които са следствие от едно действие.

С други думи, трябва да е налице причинно-следствена връзка между деянието и последиците. Например, ако шофьор неволно блъсне човек с превишена скорост и при падането си пострадалият счупи близката ограда или друг автомобил, нарушителят носи отговорност само за щетите Здраве, причинена на пешеходец.

Критерии за небрежност

Небрежността като форма на вина се характеризира с особеностите на всеки вид. При разглеждането на въпроса за небрежността следва да се разгледат два критерия: обективен и субективен.

Същността на субективния критерий е дължимостта, т.е. задължението на дадено лице да предвиди, че действията му могат да имат отрицателни последици. Същността на субективния критерий е възможността, т.е. осъзнаването на потенциалната поява на негативни събития след действията на гражданина.

Задължението на лицето да предвиди отрицателните последици от своите действия произтича от социално установените правила за нормално поведение и подходящи предпазни мерки, към които гражданите трябва да се придържат.

Тези правила произтичат от изискванията на законодателството или други правни актове, договори, характеристиките на длъжността, работата, статута на гражданина или установените правила на съвместен живот. Тези изисквания могат да засегнат всяка област на човешка дейност.

Ако гражданинът принадлежи към определена социална каста или изпълнява определена роля, той трябва да спазва установените правила в работата си и да внимава. Задължението на дадено лице да предвиди възможността за настъпване на общественоопасни последици от своите действия трябва да бъде установено и доказано във всеки отделен случай.

Например разграничението между умисъл и небрежност като форма на вина във връзка с престъпленията по непредпазливост е следното. Лицето може да бъде подведено под отговорност по член 293 от Наказателния кодекс, ако небрежно е изпълнило задълженията си негативно.

Въпреки факта, че наказанието за умишлени престъпления е много по-високо, вината за небрежност не е рядкост. Небрежността трябва да се докаже чрез следствени експерименти и разпити на извършители и свидетели. Трябва да се докажат и смекчаващи вината обстоятелства.