Временни мерки на арбитражния съд. Глава 8 от апк

Временните мерки в арбитражното производство са временни и спешни мерки, насочени към обезпечаване на имуществени и неимуществени искове. Тези мерки имат за цел да предотвратят незаконни действия срещу обекта или лицето, докато съдебни спорове. Въпреки това всички мерки трябва да са в пълно съответствие с посочените изисквания. Всички страни в производството имат право да подадат молба на всеки етап от производството.

Глава 8 от АПК е посветена изцяло на въпроса за обезпечителните мерки при търговски спорове. Същевременно правилата за временни мерки в определени области на правоотношенията са уредени в друго законодателство.

Видове

В член 91 от АПК са описани видовете мерки, които могат да се прилагат в арбитражното производство:

• припадък парични активи или собственост;
• Забрана на определени действия, за които могат да бъдат наложени санкции на ответника или други участващи лица;
• налагане на задължение на ответника да извърши определени действия, насочени към запазване на спорния имот;
• налагане на задължение за предаване на имущество на ищеца или на друго лице;
• Спиране на санкциите;
• Спиране на изпълнителното производство.

Съществуват и други видове временни мерки на арбитражния съд. Съдията може да предприеме няколко мерки едновременно. Позволено е да се замени една от тях с друга. И ответникът, и ищецът имат право да подадат молба за замяна (член 95 от АПК).

Приложението

Разпоредбите на чл. 92 от АПК предвиждат, че молба за временни мерки от страна на арбитражния съд може да бъде подадена заедно с исковата молба или в хода на разглеждането на делото по същество, но във всички случаи до постановяване на окончателното решение по делото.

Заявлението трябва да съдържа следните блокове:

• името на арбитражния съд;
• Данни за страните (ответник и ищец);
• кратко описание на естеството на спора;
• имуществени претенции, тяхното естество и размер;
• обосновка на необходимостта от временни мерки
• списък на документите, които трябва да се приложат.

Ако заявлението се подава чрез упълномощено лице, към заявлението се прилага пълномощно или друг документ, потвърждаващ неговите правомощия.

Плащане

Съгласно чл. 102 от АПК държавната такса (обезпечителни мерки пред арбитражния съд), редът и размерът на плащането се определят от приложимото национално законодателство в областта на данъците и таксите. В съответствие с разпоредбите на член 333.21 NC, за временни мерки се определя такса от 3 хиляди рубли.

Насрещен иск

Член 94 от АПК предвижда, че ответникът може да наложи временни мерки. В този случай съдията има право да поиска:

• да депозира средствата в депозитната сметка на съда;
• Плащане на банкова гаранция (или гаранция на друга кредитна институция).

Насрещната гаранция се определя в размер на вземането на ищеца и може да се изчисли като процент от тази сума. Във всеки случай тя не може да бъде по-малка от половината от посочените изисквания.

Съдията е длъжен да разгледа молбата на ответника в рамките на 1 ден от получаването ѝ от съда. Временните мерки на арбитражния съд трябва да бъдат посочени в решение, което трябва да бъде изпълнено незабавно въз основа на изпълнителен лист. Освен това може да бъде наложена глоба на лице, което откаже да изпълни съдебно разпореждане.

Насрещна сигурност може да бъде наложена и по инициатива на съда.

Процедура за изпълнение

Временните мерки на Арбитражния съд подлежат на незабавно изпълнение, съгласно чл. 96, ал. 1 от АПК. След постановяване на решението съдията издава изпълнителен лист. В този документ се посочват сроковете, в които ще се прилагат мерките. Ако производството е спряно, мерките остават в сила, докато съдията не ги отмени. По този начин временните мерки са в сила до фактическото изпълнение на съдебното решение.

Решенията, постановени от съдилища на други държави, не подлежат на изпълнение в Руската федерация, а още по-малко на задължително изпълнение.

Изборът на мерки зависи изцяло от съдията. Съдебният изпълнител няма право да действа самостоятелно. Например, ако съдията е наложил запор върху имуществото с решение, но не е разпоредил то да бъде депозирано при трета страна, съдебният изпълнител няма право да изисква от обитателите да напуснат апартамента.

Ако са настъпили вреди поради неспазване на временните мерки на арбитражния съд, спорът ще бъде разгледан от същия съд. Пострадалата страна обаче ще трябва да подаде нов иск за обезщетение.

Анулиране

Временните мерки могат да бъдат отменени, както е посочено в член 97 от АПК. Молбата за анулиране се разглежда от съдия в срок от пет дни от получаването ѝ. Ако молбата се подава от името на ответника заедно с доказателства за притежаваната насрещна гаранция, молбата се разглежда не по-късно от следващия ден от датата на получаване на документа.

Замяна може да се извърши в следните случаи:

• влиза в сила съдебен акт, например получаване на отказ от права;
• временните мерки вече не са необходими.

В крайна сметка Разглеждане на молбата от съдията постановява решение, копия от което се изпращат на страните. Ако в производството участват и други държавни органи, например Федералната служба по вписванията, копие се изпраща и до тях.

Страните в производството имат право да обжалват решението на съда.

Заместване

Член 95 от Арбитражния кодекс предвижда възможност за замяна една мярка за друга. То може да бъде взето по искане на страна в производството или по собствена инициатива на съдията. Най-често такива мерки се предприемат, ако по време на производството възникнат нови обстоятелства, които потвърждават неспазването на мерките. Обстоятелствата в този случай могат да бъдат съществено-юридически или процесуален характер.

Заявлението за замяна на мерки трябва да бъде разгледано не по-късно от деня, следващ получаването на този документ. А самото заместване се извършва на датата на решението на съдията, освен ако молбата не е била отхвърлена.

Предварителни временни мерки в арбитражни производства

В член 99 от АПК е предвидена възможност за подаване на молба до съда за налагане на временни мерки преди подаване на исковата молба. Основното условие е, че в близко бъдеще ищецът ще предяви иск срещу ответника, като подаде искова молба в съда. Освен това има редица фактори, които позволяват на съдията да удовлетвори такова искане:

• трябва да да се спазват юрисдикция;
• пропорционалност на мерките и исковете;
• платената държавна такса;
• Подаване на насрещна гаранция от страна на заявителя.

Съдът се произнася по резултата от молбата. Срокът за изпълнение на мерките не може да надвишава 15 дни от датата на подписване на решението от съдията.

Ако искът е предявен пред друг съд, ищецът трябва да уведоми съдията, който е наложил временните мерки. В случаите, когато срокът за подаване на документи на иска, съдията ще издаде решение, с което отменя мерките.

Ако временните мерки засягат законните интереси на трети страни, те могат да се обърнат към съда за обезщетение или компенсация по начина, предвиден в член 98 от Арбитражния процесуален кодекс. Такава молба може да бъде подадена, ако искът не е бил предявен в срока, посочен в решението, или ако съдът е отказал да приеме молбата.

Отговорност

Временните мерки на арбитражния съд трябва да бъдат приложени незабавно след постановяване на решението - това гласи член 96 от Кодекса. Въз основа на решението се издава заповед за изпълнение.

На практика обаче е имало случаи, в които прилагането на мерките е отнемало няколко дни. На първо място, закъснения могат да възникнат на етапа на издаване на изпълнителния лист. Възможно е съдебният изпълнител да приеме съдебно разпореждане след няколко дни. В същото време обезпечителните мерки не могат да бъдат предприети самостоятелно от заявителя, както е в случая в съответствие с член 8 от Закон № 229-FZ, т.е. заявителят не може сам да се обърне към банката с изпълнителен лист.

От друга страна, Арбитражният кодекс предвижда отговорност за лицата, които не спазват изискванията на съда. В съответствие с член 96 от Арбитражния процесуален кодекс съдията може да наложи съдебна глоба, както е предвидено в глава 11 от кодекса.

По принцип, ако се налага глоба на физическо лице, размерът ѝ не може да надвишава 2500 рубли. Длъжностните лица не могат да бъдат глобявани с повече от 5 хил. рубли, а предприятията - с повече от 100 хил. рубли.

Много юристи са убедени, че такива малки глоби не насърчават страните да изпълняват съдебните решения. Например в Москва глобата за нарушаване на правилата за спиране е 3 хиляди рубли. Естествено, временните мерки и глобата за спиране на неправилно място са напълно различни от гледна точка на обществената значимост на нарушението.

Ако се позовем на Наказателния кодекс, той дори не предвижда отговорност за гражданите при неизпълнение на съдебен акт. Съгласно изискванията на член 315 от Наказателния кодекс само следните лица могат да бъдат подведени под отговорност за злонамерено неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт органи.

Следователно санкциите, предвидени в действащия закон, не могат да осигурят пълното изпълнение на съдебните актове, т.е. ефективността на правосъдието е намалена.

Заключение

Според статистиката молбите за временни мерки, подадени до арбитражния съд, се уважават в малко над една трета от всички молби. Според практикуващите юристи това е така, защото няма стандарти за тяхната валидност. От друга страна, много съдии просто не желаят да поемат отговорност за постановленията за налагане на обезпечителни мерки, тъй като доскоро такива постановления се възприемаха само като корупция.

Не е тайна, че в 95 % от случаите кандидатът не е в състояние да да оправдаят своите и посочва само общи формулировки от действащото законодателство. А да се запорира сметката на дружество на практика означава да се парализира дейността на юридическо лице, така че за подобна мярка трябва да има сериозни доказателства.