Паметник на манерхайм в русия (снимка)

Паметникът на Манерхайм е мемориал, чието поставяне е предизвикало много спорове в Санкт Петербург. Появява се през 2016 г., но няколко месеца по-късно е демонтирана. Финландският военачалник и политик все още остава противоречива фигура и историците не могат да дадат ясна оценка на дейността му дори днес. В тази статия ще представим перипетиите около честването в нашата страна и самия фелдмаршал.

Спорове относно личността на генерала

Инсталиране на паметника на Манерхайм 2016 в Санкт Петербург в празнична атмосфера. Финландският фелдмаршал е увековечен на паметна плоча, която сега стои на улица "Захариевска" № 22 в северната столица. В церемонията участва тогавашният ръководител на руската президентска администрация Сергей Иванов.

Поставянето на паметника на Манерхайм в Санкт Петербург веднага предизвика въпроси сред мнозина. Неговата фигура остава противоречива и сложна в руската история и до днес. Той е руски генерал от финландски произход, успешен разузнавач и кавалерист, привърженик на монархията. Съдбата му се променя рязко след Октомврийската революция.

Гражданската война, последвала идването на власт на болшевиките, на практика разделя империята на две враждуващи страни. Някои подкрепяха червените, други - белите. Сред противниците на Ленин и неговата партия не са малко тези, които до края на живота си ненавиждат изградения от тях комунистически режим. Други променят отношението си към болшевиките през 20-те и 40-те години на ХХ в., като някои от тях посвещават живота си на изграждането на нови държави в покрайнините на Руската империя. Карл Манерхайм принадлежи към последната категория.

Кратка биография

За да разберем какви събития са довели до поставянето на паметника на Манерхайм в Санкт Петербург, е необходимо да си представим каква е била неговата биография.

Карл Густав Емил Манерхайм е роден през 1867 г. в тогавашното Велико херцогство Финландия, част от Руската империя.

На 13-годишна възраст баща му напуска семейството. След като фалира, той заминава за Париж. Година по-късно майка му умира. Военната кариера изглежда най-обещаваща за Густав. На 15-годишна възраст постъпва в кадетски корпус, от който е уволнен през 1886 г., тъй като е дезертирал.

През следващата година Манерхайм постъпва в кавалерийско училище в Санкт Петербург. Изучава интензивно руски език, като прекарва няколко месеца при частни учители в Харков. На 22-годишна възраст той завършва училището с отличие и получава офицерски чин.

В Япония и Китай

Манерхайм служи в руската армия от 1887 до 1917 г. През 1904 г. е изпратен в Руско-японската война. Офицерът е оставен в резерв за първи път. Тогава главнокомандващият Куропаткин все пак решава да ги използва в кавалерийски набег към Инку, да превземе японско пристанище с кораби, да взриви железопътен мост, за да прекъсне комуникацията между Мукден и Порт Артур, който по това време вече е превзет.

Поради различни неблагоприятни фактори атаката на Инку се проваля и руската армия е разгромена. Дивизията на Манерхайм обаче така и не е активирана.

През февруари 1905 г. животът на генерала е застрашен. Подразделението му е подложено на силен обстрел. Манерхайм е убит и е отнесен от бойното поле от ранения жребец Талисман, който умира скоро след това.

Генералът прекарва 1906-1908 г. в изследователска експедиция в Китай. След битката става почетен член на Руското географско дружество.

Манерхайм командва кавалерийска бригада през Първата световна война. За битката при Красник е награден с орден "Свети Георги".

Отличава се при преминаването на река Сан и участва във Варшавско-Ивангородската операция, която води до тежко поражение за австро-германската армия.

След разпадането на империята

Новината за абдикацията на император Николай II го застига в Москва. Той има отрицателно отношение към революцията и до края на живота си остава убеден монархист.

Самият генерал все по-често обмисля да се оттегли от военна служба, тъй като армията се разпада. Той многократно призовава Временното правителство да предприеме по-радикални мерки.

След Октомврийската революция той призовава за съпротива, но с изненада научава, че руското висше общество се оплаква, че не е в състояние да се противопостави на болшевиките.

След това заминава за Финландия, за да подкрепи новопридобитата ѝ независимост. Манерхайм е назначен за главнокомандващ. Успява за кратко време да сформира армия от 70 000 души, която печели Гражданската война на територията на тази страна. Червената гвардия се оттегля в Русия.

След капитулацията на Германия е назначен за временен държавен глава. Стремеж към международно признаване на независимостта на Финландия. Подкрепя също така Бялото движение в Русия и има планове за нападение срещу Петроград, но до нищо не се стига. През 1919 г. той губи президентските избори и напуска страната.

Съветско-финландски войни

Завръща се у дома през 30-те години на ХХ в. и оглавява Комитета за отбрана. Под негово ръководство финландските войски устояват на първите удари на Червената армия във войната със Съветския съюз от 1939 до 1940 г. В резултат на това е подписан мирен договор, според който Финландия губи 12% от територията си.

След това генералът се заема с изграждането на нова укрепителна линия, известна в историята като линията Манерхайм. През юли 1941 г. Финландия започва действия срещу СССР в съюз с Германия. След като настъпва към Петрозаводск, той заповядва на войските си да заемат отбрана на историческата руско-финландска граница на Карелския провлак.

По време на Виборгско-Петрозаводската операция през 1944 г. финландските войски са отблъснати. Манерхайм става президент на мястото на пенсионирания Рюти. След това решава да се оттегли от войната и подписва мирен договор със СССР.

През март 46 г. той подава оставка по здравословни причини здраве. Избягва наказателно преследване за връзките си с нацистите. Умира през 1951 г. след операция от язва на стомаха.

Причини за поставянето на плаката

Сергей Иванов се опитва да обясни причините за поставянето на паметник на Манерхайм в Русия по време на церемонията по откриването му през 2016 г. на фасадата на сградата на Военната академия за материално-техническо осигуряване. Според него това е опит да се преодолее разцеплението в руското общество. Разделение, свързано с различни тълкувания на събитията от Октомврийската революция.

Иванов подчертава, че генералът е служил вярно на Русия до 1918 г. и затова създаването на паметник на Манерхайм е оправдано.

Знаем какво се е случило след това и никой няма да поставя под въпрос последвалия финландски исторически период и действията на Манерхайм, никой няма да заличи този период от историята. Всичко това е още едно доказателство за това колко драстично Октомврийската революция, чиято стогодишнина ще отбележим след една година, е променила живота на много хора. Но не бива да забравяме заслугите, които генерал Манерхайм е оказал на Русия и в неин интерес", каза Иванов.

Актове на вандали

Мнозина възприемат изключително негативно появата на паметника на Манерхайм в Санкт Петербург. Само за няколко дни паметната плоча е атакувана от вандали. Плочата е напръскана с боя. Плочата беше измита и полиетиленът, който я покриваше, беше отстранен.

Но след няколко години вандалският акт се повтаря. Мемориалът в Манерхайм отново е напръскан с боя.

Заслужава да се отбележи, че Военноинженерният университет и Държавният Градски музей на скулптурата официално заявиха, че плочата няма нищо общо с тях.

Демонтиране на

Историята приключи през октомври. Плочата е свалена от сградата на Военната академия. Представители на Руското военноисторическо общество, което е инициатор на инсталацията, заявиха, че тя ще бъде преместена в музея на Първата световна война в Царское село.

Противниците на мемориала не само няколко пъти са пръскали с боя по него, но и са го дали на съд.

Паметник във финландската столица

Във Финландия отношението към полевия маршал е предимно положително. Паметникът на Манерхайм в Хелзинки е един от Една от основните забележителности на града. Тази монументална конна статуя е поставена на алея, наречена на негово име.

Туристите често виждат паметника на Манерхайм в Хелзинки на много снимки. Паметникът представлява бронзова статуя на фелдмаршал на кон с височина почти 5,5 м. Стои на гранитен пиедестал.

История на инсталирането

Създаването на паметник на изключителния военен лидер е обсъждано още през 30-те години на миналия век, но идеята така и не е осъществена. Проектът е преразгледан едва след смъртта на фелдмаршала.

Авторът на дизайна, известният финландски скулптор Аимо Тукиайнен, е избран в конкурс. Откриването се състоя през 1960 г., на 93-тата годишнина от рожден ден Маршал.

От 1998 г. насам до паметника в днешен Хелзинки е построена още една забележителност Музей на модерното изкуство Киасма.

Паметник в Тампере

Маршалът беше почетен и във втория по значимост град във Финландия. Паметникът на Манерхайм в Тампере е открит през 1956 г. Финландският скулптор Еверт Порила. Забележително е, че проектът е изготвен по време на живота на командира през 1939 г. Творбата е посветена на освобождението на града по време на Гражданската война през 1918 г.

По това време обаче поради трудната ситуация в страната, предизвикана от нестабилната икономическа ситуация в много страни политически и икономически Ситуацията така и не е разрешена по задоволителен начин и поставянето на паметника не е завършено. Това става пет години след смъртта на маршала.

Местоположението на паметника на Манерхайм в Тампере е добре известно на всички туристи. Той е един от най-разпознаваемите Забележителностите на града. Той обаче има и много противоречива история.

Оказва се, че в самата Финландия отношението към фигурата на Манерхайм е двусмислено. Паметникът в този град редовно е обект на вандалски нападения. Както и в Санкт Петербург, от време на време го пръскат с боя.