Втора държавна дума: структура, депутати, интересни факти

Втората Държавна дума в Руската федерация е сформирана през 1995 г. Това бяха вторите демократични избори за долната камара на Федералното събрание в историята на страната след разпадането на Съветския съюз. Нейният мандат започна на 17 декември 1995 г. и приключи на 18 януари 2000 г. Сесиите се провеждат от януари 1996 г. до декември 1999 г.

Избори

Изборите за втората Държавна дума се провеждат на 17 декември. Интересът на социално-политическите структури и сдружения беше голям. В него участваха общо 69 политически партии блокове или страни. 43 успяха да получат официална регистрация в Централната избирателна комисия.

Изборите за втората Държавна дума на Руската федерация се провеждат по смесена система. Общо около пет хиляди и седемстотин кандидати се състезаваха за 225 места в един федерален избирателен район. Останалите 225 места са разпределени в едномандатни райони. Още около две хиляди и шестстотин души бяха номинирани.

Партиите и съюзите трябваше да преодолеят бариерата от пет процента, за да влязат в парламента.

Според официалните данни избирателната активност е била почти 65%. В абсолютни цифри гласуваха почти сто и седем милиона и половина души, което представлява увеличение с една четвърт процента в сравнение с първото свикване на парламента две години по-рано. В същото време 2,8 % от избирателите гласуваха срещу всички кандидати, а почти два процента от гражданите развалиха бюлетините си.

Резултати

Само четири партии преминаха петпроцентната бариера в партийните листи за втората Държавна дума.

Цели 26 от общо 43 избирателни сдружения и партии не получиха дори един процент от гласовете. Сред тях бяха такива оригинални участници като Партията на любителите на бирата (0,62%), блокът "Джуна" (известната лечителка Евгения Давиташвили, 0,47%), Партията на "Каузата на Петър Велики" (0,21 %).

Сред тези, които се представиха сравнително добре, но все пак не успяха да влязат в парламента, беше движението "Derzhava", начело с Руцкой. Той успява да получи около 2,5 процента от гласовете. Конгресът на руските общности на Скоков, Лебед и Глазиев, избирателният блок "Комунисти - Работническа Русия - За Съветския съюз", парти "Жените на Русия".

В резултат на това партията на четвърто място в гласуването за втората Държавна дума е "Яблоко", която получи почти седем процента от гласовете. Блокът, който се класира на първите три места "Нашият дом е Русия" начело с Черномирдин (10,1%), а на второ място е ЛДПР с 11,1%.

Комунистическата партия на Руската федерация спечели убедителна победа. Поддръжниците на Генадий Зюганов получиха над 22% от гласовете. Това са почти 15,5 милиона души.

Положението в едномандатните избирателни райони

Ситуацията в едномандатните окръзи е различна. Комунистите получават най-много мандати - 58. На второ място се класираха членовете на Аграрната партия на Русия, които получиха само 3,8% от гласовете по списък. Те имат 20 места в парламента. Третият е партията "Apple", която успя да издигне 14 свои кандидати. Мандатите в едномандатните избирателни райони бяха разпределени, както следва: 10 за блока "Нашият дом е Русия", от 9 г "Демократичният избор на Русия" и блок "Власт за хората!". 5 за Конгреса на руските общности, по 3 за движенията "Жените на Русия" и "Напред, Русия!!" и блока на Иван Рибкин, като блокът получава две места в Думата "Памфилова - Гуров - Владимир Лисенко".

И накрая, по един кандидат спечели от ЛДПР, ПРЕС и Работническата партия на самоуправлението. Блокове от Станислав Говорухин, Independent, "89 региона на Русия", "Комунисти - Трудова Русия - За Съветския съюз", "Обща кауза", "Моето отечество", "Съюз на труда", Трансформация на Отечеството".

В обобщение, комунистите получават 157 места в парламента, а блокът е на второ място "Нашият дом е Русия" с 55 мандата, от които 51 за LDPR, 45 за "Яблоко".

Как гласуваха регионите?

Разпределението на гласовете по региони за пореден път доказа, че някои партии и движения имат области и републики, в които традиционно получават много гласове.

Така например комунистите получават почти 52% от гласовете в Северна Осетия и над 40% в Кемеровска, Орловска и Тамбовска област. както и в републиките Дагестан, Адигея и Карачаево-Черкезия. КПРФ обаче се провали в Ингушетия и Ямало-Ненецкия автономен окръг, където получи малко над 5%.

ЛДПР постигна най-изразителен резултат в Магаданска област, като получи над 22% от гласовете. В Дагестан обаче привържениците на Владимир Жириновски не достигат дори един процент.

Bloc "Нашият дом е Русия" печели съкрушителна победа в Чечня с над 48% от гласовете и над 34% в Ингушетия в полза на движението на Черномирдин. Най-лоши са резултатите в Приморска, Кемеровска и Амурска област - около 3,5%.

Парти "Яблоко" печели над 20% в Камчатка, печели изборите в Санкт Петербург с 16%. В същото време само 0,5% от избирателите подкрепят партията на Явлински в Дагестан.

Аграрната партия на Русия постига успех в Агинския бурятски автономен окръг, където печели с над 32%.

Първият и вторият щат Дюма показаха най-голям интерес към изборите от страна на обществено-политическите блокове и движения. В съвременна Русия не е имало други избори с толкова висока избирателна активност.

Парламентарна работа

Работата на Втората държавна дума се оказва доста ползотворна. Общо народните депутати приемат повече от хиляда федерални закона. Повече от двеста други проекта бяха ратифицирани от Втората държавна дума, включително споразумения и двустранни договори, международни конвенции и др. Оттогава досега в парламента се разглеждат общо 1730 законопроекта.

Анализът на парламентарната дейност показва, че особено внимание се отделя на социалните въпроси и външната политика. Одобряването на федералните конституционни закони - за федералното правителство, съдебната власт, военните съдилища, омбудсмана - беше важно за работата на Комисията по правата на човека. Приети бяха също така Бюджетният кодекс, първата част на Данъчния кодекс и втората част на Гражданския кодекс.

Икономическите закони, които бяха разгледани от Държавната дума на второ четене и след това одобрени на окончателно, имаха за цел да дадат на държавата правомощия да се намесва в икономиката на всички нива. Те бяха предназначени предимно за увеличаване на държавните разходи. Редица решения бяха от политическо естество, с надеждата да предизвикат обществена реакция.

Пренареждане на състава на министър-председателя

Именно във втория парламент има най-много оставки и назначения на министър-председатели. През август 1996 г. на негово място е утвърден Виктор Черномирдин, който преди това е бил председател на Съвета на министрите с подобни функции и е бил освободен от длъжност.

През април 1998 г. младият Сергей Кириенко става министър-председател по инициатива на президента Борис Елцин. По онова време той е само на 35 години.

След фалита Кириенко е уволнен, а депутатите утвърждават за негов заместник Евгений Примаков. Шест месеца по-късно той е заменен от Сергей Степашин, а няколко месеца по-късно - от Владимир Путин.

Опит за импийчмънт

Най-големият скандал във втората Дума е опитът да бъде отстранен президентът Елцин.

Лявата опозиция обвинява държавния глава в разрушаване на СССР, разправа с Върховния съвет и Конгреса на народните депутати през 1993 г., разпалване на война в Чечения, отслабване на сигурността и отбранителните способности на държавата и геноцид над руснаците и другите народи, живеещи на руска територия.

Депутатите трябваше да получат 300 гласа, за да подадат оставка. Всяка точка беше гласувана поотделно, но комунистите бяха победени. Повечето народни представители подкрепиха обвинението във война в Чечения. Но дори и по този въпрос бяха подадени само 283 гласа.

Говорител

За председател на Държавната дума е избран комунистът Генадий Селезнев. Роден е в Свердловска област през 1947 г. Депутат в първото събрание.

Работил е като главен редактор на вестник "Комсомолска правда", "Истината", "Документ за учителя". През 2002 г. основава лявата партия "Руско възраждане", която участва в изборите през 2003 г. и получава 1,88%.

Известни депутати

Както знаете, независимо дали човек има талант или не, той може да се прояви в различни области. Сред депутатите в Държавната дума от второто свикване има много известни и изключителни личности.

Сред тях са бъдещият носител на Нобелова награда за физика Жорес Алферов, кинорежисьорът Станислав Говорухин, певецът Йосиф Кобзон, журналистът и телевизионен водещ Александър Невзоров, космонавтът Герман Титов, първият човек, излязъл в космоса, офталмологът и микрохирург Святослав Фьодоров. Дори един от лидерите на Тамбовската организирана престъпна група, Михаил Глушченко, който организира убийството на друг член на Държавната дума от този състав, Галина Старовойтова, през 1998 г.