Защо в космоса е тъмно?? Причини за явлението

Една от астрономическите загадки, които учените са обсъждали в продължение на хилядолетия, е защо в космоса винаги е тъмно.

Известният експерт Томас Дигс, чиито години на живота са дошли през XVI в., твърди, че Вселената е безсмъртна и безкрайна, с много звезди в пространството и редовно появяващи се нови. Но ако се вярва на тази теория, тогава по всяко време на деня небето трябва да е ослепително ярко от тяхната светлина. Но в действителност е точно обратното: през деня всичко се осветява само от слънцето, а през нощта небето е тъмно, с едва видими с просто око звезди. Защо е толкова тъмно??

Защо слънцето не може да освети космоса?

Всеки може да види слънцето, което през деня осветява цялата небесна твърд и обкръжаващите я обекти. Но ако можехме да се издигнем само на няколко хиляди километра във въздуха, щяхме да забележим нарастващ мрак и ярки проблясъци на далечни звезди. Затова е естествено да се запитаме: ако слънцето грее, защо в космоса е толкова тъмно??

Опитните физици отдавна са открили отговора на този въпрос. Тайната е, че Земята е заобиколена от атмосфера, пълна с кислородни молекули. Те отразяват слънчевата светлина, насочена към тях, и действат като милиарди миниатюрни огледала. Този ефект създава впечатлението за синьо небе над главата.

В космическото пространство има твърде малко кислород, за да се отрази светлината дори от най-близките източници, така че колкото и слънчева светлина да грее, то ще бъде заобиколено от ужасяващо затъмнение.

Парадоксът на Олберс

Дигс съзерцаваше небе, покрито с безкраен брой звезди. Беше сигурен в теорията си, но едно нещо го объркваше: ако небето е покрито с множество звезди, които никога не свършват, то трябва да е много ярко по всяко време на деня и нощта. Където и да попадне човешкият поглед, там би трябвало да има друга звезда, но е точно обратното. Той не го осъзнаваше.

След смъртта му тя е временно забравена. През XIX в., по времето на астронома Вилхелм Олберс, загадката е припомнена. Проблемът го вълнува дотолкова, че въпросът защо в космоса е тъмно, ако звездите светят, е наречен парадокс на Олберс. Той намира няколко възможни отговора на този въпрос, но накрая се спира на този, който говори за прах в космоса, който в гъст облак закрива светлината на повечето звезди, така че те не се виждат от повърхността на Земята.

След смъртта на астронома учените научават, че от повърхността на звездите се излъчва мощно енергийно лъчение, което може да нагорещи температурата на околния прах до такава степен, че той да започне да свети. Така че облаците не могат да пречат на светлината на звездите. Парадоксът на Олберс получи втори живот.

Изследователите на космоса се опитват да го изучат, предлагайки други отговори на наболелия въпрос. Най-популярната теория е, че светлината на звездите зависи от местоположението на техния носител: колкото по-далеч е звездата, толкова по-слабо е излъчването от нея. Този вариант не е използван, защото има безкраен брой звезди и трябва да има достатъчно светлина от тях.

Но всяка нощ небето потъмнява. Друго поколение астрономи доказва, че предположенията на Дигс и Олберс са погрешни. Едуард Харисън, известният изследовател на космическите явления, е автор на "Тъмнината на нощта: загадката на Вселената". Той му дава различна теория, която се следва и до днес. Ако вярвате, няма достатъчно звезди, които да осветяват нощното небе през цялото време. Всъщност броят им е ограничен и те са склонни да се изчерпват, точно както нашата Вселена.

Безкрайният брой звезди - мит или реалност?

Съществува математическа теорема: ако гледате вещество с ненулева плътност, което се намира в безкрайно пространство, във всеки случай можете да го видите от определено разстояние. Когато космосът е безкраен и пълен със звезди, погледът, насочен в която и да е посока, трябва да види следващата звезда.

От същата теорема можем да заключим, че светлината от звездите ще бъде насочена във всички посоки и ще достигне земната повърхност независимо от тяхното местоположение. Тоест една безкрайна Вселена, изпълнена с постоянно светещи звезди, би имала ярко небе по всяко време на деня.

Ролята на Големия взрив

На пръв поглед подобна теория не се потвърждава в реалния живот. Човек не може да види всички галактики от повърхността на Земята дори с помощта на специални устройства. За да потвърди съществуването им, той трябва да излезе в космоса, далеч от родната си планета на определено разстояние.

Но учените имат теория, базирана на Големия взрив, с който е започнало формирането на планетите. Да, извън Земята има много галактики и отделни звезди, но тяхната светлина все още не е достигнала до нас, защото от астрономическа гледна точка не е минало много време от експлозията. от това следва, че Вселената все още се развива и че космическите процеси могат да повлияят на разстоянието между планетите, като забавят момента, в който тяхната светлина може да бъде видяна от повърхността на Земята.

Астрофизиците смятат, че причината за Големия взрив е, че в миналото Вселената е имала по-високи температури и плътност на. След експлозията показателите започнаха да падат, което позволи стартирането на процес на формиране на звезди и галактики, така че днес те не се учудват защо космосът е тъмен и студен.

Телескопът като начин да видите звездите

Всеки наблюдател на повърхността на Земята може да види светлината на звездите. Но малцина знаят, че звездата ни е изпратила тази светлина в далечното минало.

Андромеда, например. Ако отидете до него от Земята, ще ви отнеме 2 300 000 светлинни години, за да го достигнете. Така че светлината, която излъчва, достига до нашата планета за това време. Така че виждаме тази галактика такава, каквато е била преди повече от два милиона години. И ако в космоса се случи катастрофа, която го унищожи, ние ще разберем за това за същото време. Между другото, светлината на Слънцето достига повърхността на Земята за 8 минути.

Съвременният процес на технологично развитие е повлиял на телескопите, като им е позволил да бъдат по-мощни от първите екземпляри. Благодарение на това свойство хората могат да видят светлината от звездите, които са започнали да идват към Земята преди близо десет милиарда години. Като се има предвид възрастта на Вселената, която е 15 милиарда години, тази цифра прави силно впечатление.

Истинският цвят на пространството

Само тесен кръг специалисти знаят, че електромагнитните инструменти могат да виждат напълно различни нюанси на пространството. Всички небесни тела и астрономически явления, включително изригванията на свръхнови и моментите, в които облаци от газ и прах се удрят един в друг, излъчват ярки вълни, които могат да бъдат уловени със специални устройства. Очите ни не са приспособени да правят такива неща, затова хората се чудят защо в космоса е тъмно.

Ако позволите на хората да виждат електромагнитния фон околна среда, ще видят, че дори тъмното небе е много ярко и богато на цветове - всъщност никъде няма черно пространство. Парадоксът е, че ако това беше така, човечеството нямаше да има желание да изследва космоса и сегашните познания за планетите и далечните галактики щяха да останат неизследвани.