Николай вирта: писател, драматург, цензор на писанията

Днес името на съветския писател Николай Вирта е малко известно на широката публика отколкото се казва за средния читател, но по негово време той е бил автор на бестселъри, спечелил е четири награди "Сталин" и правото да редактира Библията.

Ранни години

Съветски писател и драматург, четирикратен носител на Сталинска награда, Николай Вирта (1906-1976, истинско име Карелски) е роден в село Каликино, Тамбовска област, в семейството на енорийски свещеник. През 1921 г. бащата на писателя е разстрелян, вероятно за подпомагане на антикомунистическото въстание, ръководено от Александър Антонов. Този бунт по-късно става основна тема на романа "Самота", който носи на Вирта слава и първата Сталинска награда.

Николай Карелски получава образованието си в Тамбовската гимназия. Като младеж той успява да промени няколко дейностиБил е овчар и писар в селския съвет, а през 1920-21 г. е учител в 263-ти кунгурски полк на 30-та дивизия. През 1923 г. започва работа като репортер във вестник "Тамбовская правда". Там той дебютира като писател: първите му разкази, публикувани под името "Николай Вирта", са посветени на живота в селото. Вирта е името на река в Карелия, историческата родина на карелите.

През втората половина на 20-те години на ХХ век Вирта се занимава активно с журналистика и редакторска работа за вестници в Кострома, Саратов и Махачкала. През 1930 г. се премества в столицата, където продължава да работи в изданията "Вечерняя Москва", "Труд" и "Електрозавод" и в Театъра на трудещата се младеж, като пише пиеси, режисира, играе и дори режисира.

"Самота" и слава

През 1935 г. Вирта написва своя magnum opus - романа "Самота", посветен на борбата срещу Антоновското въстание през 20-те години на ХХ век. Романът, посрещнат благосклонно от критиката и публиката, е публикуван повече от 20 пъти само през 1936 г. Критиците го сравняват с "Тихият Дон" на Шолохов. През 1937 г., по мотиви от "Самота", Вирта пише трагедията "Земя", която е успешно поставена в Московския художествен театър. През 1939 г. романът става основа за опера на младия драматург Т.Н. Хренников "В бурята", а през 1964 г. режисьорът Всеволод Воронин заснема по него филма "Самота".

През 1941 г. романът е удостоен със Сталинска награда втора степен.

Първоначално писателят е планирал цикъл от шест романа за живота на хората, обхващащ периода от края на XIX век до наши дни, но последвалият роман "Законът" (1937 г.) е приет доста хладно. Книгата е оценена отрицателно от влиятелни културни дейци като Шолохов и Макаренко (рецензията на последния в "Литературная газета" е озаглавена "Законният провал"). Романът "Вечерният звънец" (1951), който разказва за събития, предшестващи тези, описани в "Самота", не добива популярност и е последният от цикъла.

Още три награди "Сталин" са присъдени на Николай Вирта през 1948, 1949 и 1950 г. за пиесите му "хляб насъщен" (1947) и "Конспирация на обречените" (1948) и сценария "Битката при Сталинград" (1949).

Двусерийният филм по сценарий на Вирта, режисиран от Владимир Петров, отделя голямо внимание на военната мъдрост на другаря Сталин.

Цензор на Свещеното писание

Аркадий Ваксберг в книгата си "Кралицата на доказателствата" привежда любопитна история за биографията на Николай Вирта. През 1943 г. Сталин решава да смекчи политиката си спрямо църквата, като отпечатва ограничено издание на Библията. Публикацията е поверена на Молотов, който я предава на Вишински. Да се тества Взето е решение да се назначи специален цензор, който да гарантира идеологическата сигурност на текста. Той става Николай Вирта. На писателя е възложено да проучи Стария и Новия завет за критики към съветското правителство и ако е необходимо, да направи поправки и редакции. Поръчката хвърля Вирт в смут, но да я откаже, представена като "поръчение от другаря Сталин" и "лична молба от митрополит Сергий", би било равносилно на самоубийство. Трябваше да търсим места в Писанието, които са идеологически съмнителни, като например портрети на мъж с мустаци. За щастие, такова място не е намерено и Библията е публикувана без промени.

Смъртта на Сталин и спадът на популярността

След смъртта на диктатора положението на Николай Вирта се влошава. През 1954 г. е изключен от Съюза на съветските писатели заради луксозния си начин на живот във вилата си край Москва. Вярно е, че през 1956 г. членството е възстановено, но предишният престиж и популярност са безвъзвратно загубени. До смъртта си Николай Вирта продължава да пише романи, новели, пиеси, сценарии и разкази, но те вече не вълнуват нито критиката, нито публиката. Последното голямо произведение на автора е епосът "Черна нощ", посветена на Хитлер, нацизма и съпротивителното движение в Европа - остава недовършена. Николай Вирта умира на 3 януари 1976 г. и е погребан в Москва на Переделкинското гробище.