Дорсета на luftwaffe от първия и втория образец

Диркът е тънък двуостър кинжал. Класифицирано е като пронизващо оръжие с остриета. Диркът се появява за пръв път през 16 век. Първоначално се използва за настаняване. По отношение на морските боеве той е идеален за атаки на къси разстояния. Заслужава да се отбележи, че малко преди въвеждането на кортика това оръжие е имало по-дълго острие от по-късните образци.

През XX век кортикът се превръща от бойно оръжие в оръжие за награждаване. Днес той е задължителна част от униформата на морските офицери в много страни по света. За първи път обаче този кинжал е представен като декоративно оръжие на членове на германската армия.

В тази статия ще опишем две разновидности на кортика на Луфтвафе, с които са били награждавани пилотите на германската армия по време на Втората световна война.

История

Съгласно условията на Версайския договор Германия няма право да разполага с военновъздушни сили в армията си. Но през 1933 г. е създадена така наречената Германска авиационна спортна лига. Тя включва всички граждански летателни клубове. Тази организация тайно обучава военни пилоти на изтребители.

Когато Адолф Хитлер поема поста на канцлер, Луфтвафе е официално призната за военна лига и става известна като Луфтвафе. Веднага щом това се случи, стажантите на тази организация придобиха статут на членове на въоръжените сили. В резултат на това те получават първите дирки на Луфтвафе. Те се превръщат в атрибут на униформата на пилотите от германската армия. Заслужава да се отбележи, че първите екземпляри от 1934 г. по-късно са заменени от т.нар. кортик на Луфтвафе от втория тип, който се появява през 1937 г. Диркът на Луфтвафе се издава само на онези членове на въоръжените сили, които имат офицерски чин.

Дирк от 1935 г

Основната отличителна черта на това оръжие е чернотата. Имаше формата на удебелена монета. Върху него е гравирана свастика. Очертанията му бяха вписани в кръг. Забележително е, че това е уникална техника за изобразяване на символа. Заготовката, както и останалата част от острието, беше покрита със сребро. Дебелината му не надвишава 5 микрона. Самият символ е покрит със слой злато с дебелина 3 микрона.

Но към края на 1936 г. кортикът е изработен от по-нискокачествен метал, а сребърното покритие е с дебелина само 1 до 2 микрона. Но най-новите образци на тези оръжия вече са изработени от алуминий. Свастиката е анодирана в златно. Известно време дръжката и острието са от никел, но по-късно са изработени от полиран алуминий.

Формата на дръжката на кортика на Луфтвафе от 1935 г. е заимствана от древните римляни. Дръжката и ножницата са изработени от истинска кожа, боядисана в синьо. Свастиката е анодирана в златно и има спираловидна форма. Острие, полирано, без гравюри. Дължината на върха е 12 сантиметра. Диркът на Луфтвафе в този си вид е бил с размери 48 см.

Какво се случи с първия модел?

След одобрението на второто оръжие през 1937 г. кинжалите от първия прототип са издадени на пенсионирани и младши офицери. Този кортик продължава да се произвежда до 1944 г. и се носи до края на Втората световна война.

Кинжал на Луфтвафе 1937 г

Кинжалът от второ поколение е предназначен за награждаване на офицери от германските военновъздушни сили. Този кортик е одобрен през 1937 г. Заслужава да се отбележи, че е разрешено да се носи не само от офицери, но и от кандидати за ръководни длъжности във ВВС, които са преминали всички изпити.

Тя се различава от първата версия главно по сферичната форма на върха. Върху него е гравирана свастика и е обрамчен с дъбови листа. Заслужава да се отбележи, че в този модел тя е изобразена завъртяна на 45 градуса. Подобно на екземпляра от 1935 г., той е покрит със злато. Дръжката остава същата, със спираловидна форма. Изработена е от три материала: дърво, пластмаса и слонова кост. Дръжката може да бъде оцветена в един от четирите цвята - бяло, жълто, черно и оранжево.

Дължината на кортика, както и на предшественика му, е 48 сантиметра. Тези дирки са носени до края на Втората световна война.