За поета марк лисиански

Марк Самойлович Лисянски (1913-1993) е руски съветски поет и автор на песни. Един от най-изтъкнатите и почитани поети на съветската епоха. В тази статия ще се спрем накратко на биографията на Лисянски и ще разкажем за основните му произведения. Освен това ще бъдат разгледани и двете версии на появата на известната песен за Москва.

Началото на пътуването

Бъдещият поет е роден на 13 януари 1913 г. (31 декември 1912 г., по стар стил).) в град Одеса. Баща му е бил обикновен стифадор. Марк получава образованието си в Николаев в едно от фабричните училища за чираци. Първото стихотворение на момчето е публикувано през 1924 г. на страниците на "Червен Николаев". Тя е посветена на V.И. Ленин.

Младият Марк Лисиански започва трудовия си път в същия град, в местната корабостроителница, където усвоява професиите на железар и корабостроител. Но в началото на 30-те години съдбата му се променя - става студент в Московския институт по журналистика. След като се дипломира, постъпва на работа в киевските, а след това и в ивановските вестници.

Тогава съдбата свързва младия мъж с Ярославъл - за военната служба, на която е призован, Лисянски служи в този град и там остава след демобилизацията. Работи като кореспондент на местния младежки вестник, от време на време публикува стихотворения на страниците на местните издания, вписани във VKPb.

Първият сборник на Марк Лисиански - "Бряг" - е публикувана в малък тираж през 1940 г. Той не остава незабелязан - Ярослав Смеляков пише похвална рецензия за книгата му в "Литературен вестник".

По време на войната

Марк Лисиански е можел да остане - през 1941 г. му поверяват делата на регионалния клон на Съюза на писателите на СССР, но младият мъж се записва като доброволец. Бил е командир на сапьорски отряд, но през 1941 г. е бомбардиран близо до Смоленск, получил е шок от снаряда, счупил си е крака и е настанен в болница в Ярославл. По времето, когато Лисиански се отписва, армията вече се сражава в покрайнините на Москва. Това е един от най-трудните и трагични периоди в на Великата отечествена война.

Връщайки се в дивизията си, минавайки през фронтовия град, който не толкова отдавна е бил бляскава столица, младият поет написва стихотворението, което става известно "Моята Москва".

Болезнено куцане му пречи да се бие и затова е назначен за редактор на вестник на дивизия. Затова поетът продължава да работи като специален кореспондент на този и на редица други вестници. Марк Лисиански и съпругата му, която работи като радиооператор и коректор, са в Източна Прусия и Померания в състава на 43-та армия.

Марк Лисиански е носител на Ордена на Червената звезда, Ордена на Великата отечествена война и няколко медала.

Следвоенен период

След победата, когато съпрузите се преместват да живеят в Москва, започват да излизат стихосбирки на Марк Лисиански: "Моята златна Москва", "Зад пружината има пружина", "Над планините, зад горите".

Поетът живее и работи в Москва, познава се с много писатели и публицисти, негови съвременници - Михаил Светлов, Лев Ошанин, Тамара Жирмунска, Евгений Долматовски и др. Сътрудничи много и активно с известни съветски композитори - в онези години песента по стихове на Марк Лисянски се изпълнява от Владимир Трошин, Муслим Магомаев, Едуард Хил, Юрий Богатиков и други на съветската сцена.

Като признание за дългогодишната му и плодотворна творческа дейност поетът е награден с държавни отличия.

Марк Лисянски умира през 1993 г. Гробът му е във Ваганковското гробище.

"Златна моя Москва!"

Марк Лисиански увековечен името му в историята като автор на текстове на песни "Химнът на Москва". Вярно е, че той е утвърден като официален химн едва през 1995 г., но по съветско време остава Един от най-популярните и често се изпълнява както на подиума, така и от хората. Със сигурност това е познатият начален фрагмент от текста:

Обиколил съм света много пъти,

Живях в землянка, в окопите, в тайгата,

Бях погребан два пъти жив,

Познаваше раздялата, обичаше с копнеж.

Но аз съм свикнал да се гордея с Москва

И навсякъде повтарях думите:

"Моята скъпа столица,

Моята златна Москва!

Песента е често изпълнявана от такива изключителни изпълнители като Зоя Рождественска, Марк Бернес, Лев Лешченко, Йосиф Кобзон, Людмила Зикина и много други, включително хорове и ансамбли.

Накратко, историята на неговото създаване е следната. Написана от Лисянски през 1941 г., поемата за Москва е публикувана едва през 1942 г "Нов свят". Това се дължи на евакуацията на редакцията в Куйбишев.

Още в поделението Лисянски предлага текста на местни любители ентусиасти. Тя доста бързо се превърна в песен, като текстът беше поставен върху проста, непретенциозна мелодия. Но през 1942 г. самият Исаак Дунаевски, след като рецитира стихотворението в "Новият свят", се вдъхновява и написва музиката (а нотите записва на листове от едно списание). Тъй като не успява да се свърже с Лисянски, той моли звукорежисьора Сергей Агранян да редактира текста. Той добави няколко допълнителни реда и песента беше готова. Тя е посветена отчасти на военните усилия и затова текстът е пренаписван и редактиран няколко пъти по време на мирния период.

Песента е изпълнена за първи път от Марина Бабиало, певица с оркестър под диригентството на Дунаевски, а премиерата ѝ е в Централния дом на културата за железничари. Изпълнена от същата музикална група, песента е изпълнена триумфално на правителствен концерт, Сталин я харесва и скоро е издадена грамофонна плоча. Преди това Радиокомитетът е поискал текстът да бъде променен отново, така че думите за Сталин да се появят в него:

Над Москва в блясък на славата

Слънцето на нашата победа ще изгрее.

Здравей, Граде на великата сила,

Където живее нашият любим Сталин..

Според друга версия...

Имаше съобщения, че първоначалната версия на стихотворението "Обиколил съм света много пъти..." е написана от Сергей Агранян. Той я показва на Марк Лисиански, който по това време минава през Москва. Том уж я харесал и след като я редактирал, я дал на Дунаевски да напише музика.

Независимо дали това е вярно или не, безспорно е, че следващите строфи "версия за списания" е завършен по молба на Дунаевски от Агранян.

Споровете за авторството продължават дълго време, докато накрая през 1965 г. московският отдел на Бюрото на Съюза на писателите взема решение за съавторство. Това означава, че според официалната версия авторите на текста са двама мъже - Марк Лисиански и Сергей Агранян. Очевидно това е бил онзи рядък случай в поезията, когато авторите са работили върху едно стихотворение, без да се информират взаимно.